Възпитателни аспекти на компетентносния подход

Възпитателни аспекти на компетентносния подход в образованието


В началото компетентностният подход е използван при повишаване и оценяване на квалификацията на работници и специалисти,и при подготовката на студенти,а през последните десетилетия се прилага и в училищното образование.Получените образователни резултати и постижения в ученето и труда се свързват вече не само с придобиване на знания,умения и навици,но и с овладяване на компетентности,необходими за личностното развитие и за социалната реализация на съвременния човек.
Компетентностният подход,заедно с включените в него понятия компетенция и компетентност се разграничават в четири основни етапа.
През първия етап(1960-1970)понятието компетенция е формулирано като знание за езика от говорещия и слушащия,но не и като реална употреба на езика,отразяваща самата компетенция,след което понятието е обогатено съдържателно и след изследване на различни езикови компетенции е въведена комуникативната компетентност.
Започва преориентиране на образователните системи от структурно-количествени подходи при целеобразуването,целеполагането и оценяването на образователните резултати към компетентностен подход,основан върху оценка на значимостта им за развитие на личността,за нейната социализация и самореализация.
През втория етап (1970-1990) се акцентира върху видовете компетентности и се разглеждат като краен резултат от образованието,главно професионално,по различни специалности.Въвеждат се понятия като ”професионално-педагогическа компетентност” и „компетентност за общуване”,а също подготвителни форми за формирането им като личностни качества.Този етап обхваща и много нови области като образователна политика,социологически,психологически и педагогически теории и практики,и по-конкретно-развитие на тестология,стандартизация и технология за формиране на ключови компетентности.
По време на третия етап (1990-2000) понятието компетентност продължава да се обогатява и диференцира на различни видове.Постепенно в научната общност и сред международната общественост компетентностният подход се утвърждава като неразделна част от нова образователна парадигма,заедно с двойката понятия „компетентност”-„компетенция”,които все още не са достатъчно идентифицирани и диференцирани.
Четвъртият период започва през 2001г. и все още продължава,наблюдава се разширение възможностите на компетентностният подход за прилагането му в образователната практика на все повече страни.
Компетентност не означава просто универсално образование,а авторитет и признание на можещ и знаещ човек,опознал себе си,своите способности и заложби,за да ги прилага рационално в полза на обществото,на своето духовно развитие и материално благополучие.Компетентността е свързана с натрупани знания и опит,и с развитието на определени способности у човека,с разширяване на границите на познанието и с усъвършенстване на неговия дух чрез образование и самообразование.Изискваната днес компетентност се проявява и развива като съчетание от силни лични качества,вродени или придобити.
Компетентността предполага поне минимален опит за приложение на съответната компетенция.Затова с понятието „компетенция” се обозначава резултат от образованието-подготвеност,приспособимост,достижимост на целите,а под „компетентност” най-често се разбира интегрално качество на личността,проявяващо се като нейна обща особеност и готовност за дейност,основана на опит и знания,които са придобити в процеса на обучение и социализация и са ориентирани към самостоятелно и успешно участие в дейността.По-прагматичните гледища за компетентността са свързани с разглеждането й като способност на ученика да осъществява значима за него и за обществото дейност.
За развитие на компетентността на по-високо равнище у учениците е необходимо те да са мотивирани да я прилагат при изпълнение на интересна за тях дейност.За да могат да правят това ,учителят е длъжен да определя склонностите,интересите и така компетентността на своите ученици и да наблюдава за измененията в процеса на придобиване на опит.