Жан Жак Русо за естественото и свободно възпитание

Жан Жак Русо за естественото и свободно възпитание
Жан Жак Русо е роден през 1712 г. в Женева,Швейцария,в семейството на потомствени часовникари.
През 1762г.,Русо издава романа си ,”Емил”и капиталния си политически тракт”Общественият договор”.Той е завоювал в идейния живот на Франция място наравно с най-великите философи,мислители и писатели.
Какъв трябва да бъде истинският гражданин в разумно устроеното общество?Тая проблематика Русо развива в своя роман-трактат”Емил или за възпитанието”.Русо написал този свой труд не само защото имал естествено влечение към педагогическите проблеми,но и защото разбирал,че новият живот,новото общество,което той чертае и което трябва да дойде като смяна на старото,има нужда от нови хора с нови характери.
Преди да изложи конструктивните си педагогически възгледи,той подлага на унищожителна критика всички възпитателни системи,които според него пречат за хармоничното развитие на децата.Той напада цивилизацията,която отнема естествените свободи и права на човека и го превръща в роб.”Цялата ни мъдрост-пише Русо-се състои от робски предразсъдъци-всички обичаи не са нищо друго освен подчинение,робство и принуда.Цивилизованият човек се ражда,живее и умира в робство:когато се роди увиват го в пелени;когато умре,заковават го в ковчег;докато пък е жив,той е окован във вериги от човешките институти”.
Една от основните мисли пак в духа на неговото разбиране за естествени състояние е,че възпитанието трябва да бъде по-близко до природата;понятието природа Русо разбира в най-широк смисъл.
Изходен принцип в педагогическото учение на Русо е този за добротата на човешката природа.В полза на това си твърдение той сочи произхода на пороците.Природата създава човека добър и щастлив,а обществото го извращава и прави нещастен.За това Русо предпочита да възпитава своя възпитаник сред природата,далеч от развращаващото влияние на цивилизацията.Лошото възпитание руши вътрешния мир на детето и унищожава всичките добри природни качества.Доброто възпитание изисква опиране на човешката природа и обич към възпитаника-това за него е най-важното правило за възпитанието.Русо иска да наблюдаваме детето и да го изучаваме.”Никога не трябва да позволяваме на децата да играят сами,както те искат.Те трябва да играят винаги заедно,пред очите на всички.Играта им трябва да има обща цел,към която всички да се стремят и която да предизвиква съревнование и съперничество”.
Възпитателният му идеал е свободният човек,безгранично обичащ свободата.Това е „дивакът”,който живее в градовете,а не в горите.
Първото от най-естествените права на човека е свободата.Това изисква да се съобразяваме с него в процеса на възпитание и обучение.
Предложената от Русо периодизация за развитието на детето включва четири периода за времето от раждането до пълнолетие.
Първият период е от раждането до 2 години.В този период Русо отрича стягането на детето с пелени и повои ,той изисква свобода за детето.Според него от голямо значение е и закаляването .В този период Русо препоръчва да не се насилва детето от рано да проговаря.Той смята,че този процес трябва да върви успоредно с развитието му.
Вторият период от 2 до 12 години той определя като”сън на разума”.През това време закаляването трябва да продължи,детето трябва да познае студ,глад,жажда,топлина;трябва да познава живота чрез собствения си опит;да се развиват сетивата,да слуша правилен говор;да разбере,че носи отговорност за поведението си.
Третият период е от 12 до 15 години наречен „умствено възпитание”.В този период трябва да се формира у детето любов към знанието и начин за придобиване на знания.Според него възпитаникът трябва да овладее поне един занаят,защото Русо твърди,че всеки безделник е крадец.
С гордост Русо заявява в произведението си „Емил или за възпитанието”,че на 15 години неговият възпитаник е с универсален ум.Но не по количество на усвоени знания,а по умението му да ги придобива.Затова предпочита Емил да се занимава в работилницата,вместо да го прикове към книгата.Така ръцете му ще работят в полза на ума.
Времето след 15 години до пълнолетие (4-ти период)Русо определя като”период на бури и страсти),второ раждане.Време за социално,нравствено и полово възпитание.
Като човек,който цени чувствата,влеченията и страстите,Русо е против преждевременното им пробуждане и всичко,което може да ги породи.
Нравственото възпитание трябва да формира добри мисли,добри чувства и добра воля.Да научим подрастващите да обичат всички хора.
Последната част от книгата на Русо е посветена на жената и нейното възпитание.Постигнал своя възпитателен идеал ,като възпитател той е убеден,че трябва да намери подходяща съпруга за Емил.
Подробната характеристика,която прави на София,разкрива вижданията му за жената-майка и съпруга.Тя трябва да е здрава,силна,с чувствително сърце и проницателен ум,с добър характер и приятна външност.За нея Русо не предвижда сериозни умствени занимания.От нея иска да бъде добра майка,добра съпруга и добра домакиня.Да бъде пред всичко жена.Да обича мъжа си,да го отглежда,да му се харесва и да го следва безусловно.
Не е безинтересно да се отбележи как”Емил”е бил посрещнат както от страна на реакцията,така и от страна на просветителите.Не минали и 20 дни от появата на”Емил”в Холандия и преди книгата да на Русо да се разпространи във Франция,без каквото и да било предупреждение Парламентът я осъдил на изгаряне и решил авторът и да бъде арестуван.На 11 юни 1762г. книгата на Русо била разкъсана и публично изгорена.При това открито заявили,че не било достатъчно само да бъде изгорена книгата,но трябвало да бъде изгорен и авторът.Същата участ,сполетяла книгата,щяла да сполети и самия автор в Швейцария,която той така пламенно идеализирал като страна на свободата.Тук се разгарят религиозният фанатизъм на протестантите.
Материалистите-атеисти също се отнесли отрицателно към книгата на Русо.
Каквито и да са слабите страни на”Емил”,това съчинение има огромен принос за придвижване на прогресивно-демократичната педагогика напред.
Цялата педагогика на Русо е горещ протест против мъртвата схоластична школа,против догматизма и зубренето,против средновековното съдържание на обучението.Тя е енергична борба против сляпата средновековна дисциплина,против телесните наказания.Апелите на Русо са надъхани с гореща обич към детето,с голямо внимание и уважение към него,със стремеж да се развива самостоятелното му мислене,както и неговото творчество.Пръв Русо прокламира с такава сила защитата за правата и личността на детето.

Литература:Западно-европейската литература до великата френска буржоазна революция;История на педагогическите учения и практики;Интернет